„ПРЕДЧУВСТВИЕ”
Сергей Антонович Клычков (1889-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Сред полята килими златисти,
по нивята бразди се редят...
Но защо се върбите замислят
сякаш с мъка за родния кът?
Месец облаци пак води, сякаш
води древна войска богатир,
след годините други прекрачват
и пропадат в безвестната шир.
Пак Русия се шири безкрайна,
пушек син пъпли в нейния свод,
но защо ли не пея – ридая
за съдбата, за мен, за народ?
И усещам: в предутрото святка
пред бедите далечен сигнал
и сгъстява мъглата в полята
немислима световна печал...
Ударения
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Сред поля́та кили́ми злати́сти,
по нивя́та бразди́ се редя́т...
Но зашто́ се върби́те зами́слят
ся́каш с мъ́ка за ро́дния къ́т?
Ме́сец о́блаци па́к во́ди, ся́каш
во́ди дре́вна войска́ богати́р,
след годи́ните дру́ги прекра́чват
и пропа́дат в безве́стната ши́р.
Па́к Руси́я се ши́ри безкра́йна,
пу́шек си́н пъ́пли в не́йния сво́д,
но зашто́ ли не пе́я – рида́я
за съдба́та, за ме́н, за наро́д?
И усе́штам: в преду́трото свя́тка
пред беди́те дале́чен сигна́л
и сгъстя́ва мъгла́та в поля́та
немисли́ма свето́вна печа́л...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Клычков
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Золотятся ковровые нивы
И чернеют на пашнях комли...
Отчего же задумались ивы,
Словно жаль им родимой земли?..
Как и встарь, месяц облаки водит,
Словно древнюю рать богатырь,
И за годами годы проходят,
Пропадая в безвестную ширь.
Та же Русь без конца и без края,
И над нею дымок голубой –
Что ж и я не пою, а рыдаю
Над людьми, над собой, над судьбой?
И мне мнится: в предутрии пламя
Пред бедою затеплила даль
И сгустила туман над полями
Небывалая в мире печаль...
Сергей Клычков
ПЕРЕДЧУТТЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Золотяться долинами ниви
I чорнiють грачi на рiллi.
Ах, чому ж ви задумались, зливи,
Нiби жаль вам моєї землі?..
Як й колись, місяць зореньки водить,
Мов ту рать бойову богатир,
I роки' за рока'ми проходять,
У безвicну зникаючи шир.
Та ж бо Русь без кінця і без краю,
І над нею блакитний димок.
Що ж і я не співаю – ридаю
Над людьми, над печаллю думок?
I примарилось: полум'я пляма
Перед лихом зажевріла даль –
І згустила туман над полями
Небувала у світі печаль...
---------------
Руският поет, писател и преводач Сергей Кличков (Сергей Антонович Клычков) е роден на 1/13 юли 1889 г. в гр. Нижняя Дубровка, Тверска губерния. Участник е в революцията от 1905 г. Първите му стихове датират от 1906 г. Учил е в историко-филологическия и в юридическия факултет на Московския университет, но през 1913 г. е изключен. От селския романтизъм в лириката си – стихосбирките „Песни” (1911 г.) и „Потаенный сад” (1913 г.), в творчеството си той израства до тревогите от разрушаването на нравствените корени на живота – поетичните сборници „Дубрава” (1918 г.), „Гость чудесный” (1923 г.), „Домашние песни” (1923 г.), „Талисман” (1927 г.), „В гостях у журавлей” (1930 г.), „Сараспан” (1936 г.) и др. Герои в прозата му са самотните мечтатели, чудаците и търсачите на правда, както е в приказно-гротескните му романи „Сахарный немец” (1925 г.), „Чертухинский балакирь” (1926 г.) и „Князь мира” (1928 г.). Репресиран от властите и арестуван по лъжливо обвинение, на 8 октомври 1937 г. той е осъден на смърт и същия ден е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.